• 21.11.2020

Чия граница е Черно море

На заседанието на ЕП през първата седмица на 2007 година първите български евродепутати минаха пред знамето на България и знамето на ЕС, аплодирани от всички останали депутати в пленарната зала на ЕП. Изключителен момент – емоционален, вълнуващ, радостен, почти щастлив.

Само часове след този момент слушах с огромно внимание програмната реч на Канцлера на Германия Ангела Меркел. Две неща помня от тази реч, без да ги препрочитам – „толерантността е душата на Европа“ и „Черно море е Европейско море с присъединяването на България и Румъния“

После дойде „Черноморската синергия“, един документ, който даде надежда, че Черноморският регион е много важен за ЕС. Но той си остана в папките на депутати,

комисари и правителства, независимо от Резолюцията на ЕП за създаване на стратегия за развитие на Черноморски регион. След това усилията се насочиха към Източното измерение и Черноморският регион беше почти забравен, въпреки опитите да се възобнови темата. Почти до 2018 година, когато бе приета Декларация за съвместен план за действие и сътрудничество на Черноморските държави, известна като Бургаската декларация, и още по-сериозният документ от Букурещ „Стратегически Дневен ред за изследвания и иновации в Черно море“

Периодично си припомняме, че Черно море е Европейско море и европейска граница, а Черноморският регион може да бъде един от европейските макрорегиони...

Муждувременно, през 2009 година учредих една неправителствена организация, която нарекохме „Черноморски институт“ и същата година организирахме първата Национална кръгла маса „Морето – граница или врата“. Това наименование ни предложи и ние приехме с удоволствие, проф. Иван Маразов, който стана и научен ръководител на тази кръгла маса и до днес... И днес осъзнавам колко значима тема сме поставили, по която вече 10 години провеждаме дебат по различни направления, свързани с Черно море и неговото значение за ЕС.

Днес, 14 години след като черно море „стана Европейско море“, се питам всъщност чия граница е Черно море - на страните, които са разположени на брега му, на Европейския съюз или на някой друг, например на НАТО. Задавам си този въпрос и го задавам не само на себе си, защото в нашия регион все по-осезателно се усеща нещо много различно от толерантността, за която говореше Ангела Меркел. С различна интензивност през последните 5-6 години се появяват идеи и се реализират действия, който предвещават едно друго бъдеще на Черно море и на Черноморския регион. Предложението на Румъния за организиране на общ флот на НАТО в Черно море, което дълго време беше умишлено прехвърляно в публичното пространство ту като истина, ту не, днес вече се превръща в нова идея за превръщане на района в база на НАТО.

Мислейки по този въпрос, чия граница е Черно море, се питам ако е наша граница, ако е граница на ЕС, какво би трябвало да се развива по крайбрежието и в морската ни акватория, базирано на европейските приоритети и програми? Моят отговор е свързан с основните принципи и приоритети на ЕС – устойчиво, приобщаващо и интелигентно развитие.... Но подвъпросът за разполагане на военна база ме тревожи, защото той някак в моето съзнание е несъвместим с тези принципи и приоритети... Има много въпроси, на

които трябва да си отговорим, преди да превърнем тази идея в реалност. Да отговорим като граждани, като политици, като експерти и учени и най-вече като държавници.

  1. С какво разполагането на военна база на НАТО на нашия бряг ще допринесе за устойчивото ни икономическо развитие? :
    Ще получим огромно количество пари? Ще открием много и престижни работни места? Ще дадем възможност на бизнеса в региона да укрепне и се развие? Регионът ще се превърне в атрактивна туристическа дестинация? Ще запазим риболовната индустрия, доколкото все още я има? Ще възродим корабната и пристанищна индустрия? Или ще обслужваме една военна територия с малкото ресурси, с които разполагаме, за да ги намалим още?

  2. С какво разполагането на военна база на НАТО на нашия бряг ще допринесе за устойчивото екологично развитие?
    Ще осигурим качествен мониторинг на морската и крайбрежна територия? Ще намалим отпадъците по крайбрежието и водата? Ще подобрим планирането на морските територии? Ще спрем ерозиините процеси по крайбрежната зона? Или ще отдалечим региона от новите тенденции на ЕС, развити със стратегията за „Син растеж“ и „Зелената зделка“

  3. С какво разполагането на военна база на НАТО на нашия бряг ще допринесе за интелигентния растеж?:
    Ще помогне за развитие на изследователския потенциал на съществуващите и създаване на нови научни структури? Ще подобри образователния потенциал в региона? Ще даде възможност за създаване на научно изследователска инфраструктура? Ще осигури развитие на процесите на дигитализация ? Или ще превърне региона в обслужваща и подвластна на външни цели зона?

И още нещо си мисля. Черноморският регион е много специфичен по отношение на културната идентичност, културните взаимодействия, културните коридори, които стоят в темата на различните национални диаспори, разпръснати в региона. С какво ще допринесе новата идея за изследването и най-вече за опазване и развитие на културното и историческо наследство? Ще работи ли за развитие на толерантността, сближването и изграждането на един мирен, но и свободен за поддържане на националните идентичности и мирно съжителство регион?

Свидетели сме на случващото се в Украйна, една от черноморските държави, за съжаление не без участието на ЕС. Виждаме какво се случва с Армения, която е част от Черноморския регион...

Но не сме свидетели на инициатива, излязла от България, една от стабилните държави на Черноморския регион, с която да се доближим до изпълнение на европейските принципи, вместо да се задоволяваме с решения за санкции срещу една или друга държава. И тук не е тайна, че санкциите всъщност са насочени само срещу една държава, срещу Русия, която е също черноморска държава. Кой прецени, че Русия ни заплашва във военно отношение? Не съм чула да има диалог между България и Русия или ЕС и Русия, за да се разбере кой кого и как заплашва.

И дали не бихме били по-успешни, ако съсредоточим усилията си не във военизирането, а в мирното и силното икономическо развитие на региона, защото потенциалът за това все още съществува, както и да задълбочим сътрудничеството, както декларираме в

документите, както и да създадем онези коридори на сътрудничество, които ще ни подкрепят, защото ние, българите сме се разпръснали в Украйна, в Молдова, в Русия и имаме нужда от съхраняване на корените, независимо от страната в която те растат.

Та въпросът чия граница е Черно море трябва да ни вълнува – преди всичко тя е граница на България, след това е граница на ЕС и само това ще ни даде възможността да реализираме правото си на независима държава, член на ЕС. Военните съюзи играят роля при наличие на военна заплаха... Къде е тя?

Маруся Любчева



Въведете коментар